автор: TeaNicolaeva

Беше зимна, много зимна вечер и беше толкова студено, че всички се бяха скрили на топло в малките къщички, и в големите.
Тази вечер Малкото момченце стоеше до прозореца в най-малката къщичка в този град, построена на самия плаж, на ръба на морето, и гледаше навън. А какво гледаше?
Там навън, през прозореца се виждаше красива статуя на Русалка. Тя беше цялата посипана от стъклен сняг и блестеше като жива. А на другия край на града, близо до планината , в голямата къща, не – в истински дворец живееше, ако така можем да го наречем, Злият господар. Той беше господар на целия град. И при него работеше бащата на момченцето. Всъщност там работеха всички бащи от града, защото Злият господар притежаваше всичко, но искаше още и още, и още... Искаше и тяхната малка къща, и русалката, и брега, и морето. Искаше да построи богати къщи за богати хора на мястото на бедните домове.
Малкото момченце разглеждаше дървен глобус. Нищо, че беше малко поизтрит, това беше най-красивото нещо, което имаше. Държеше цялото земно кълбо в ръцете си. Представяше си как от Китай отива в Америка, в Япония, в Англия. Обаче най-много искаше да види малките островчета в Индийския океан, с палми и маймунки. Да не си мислите, че знаеше точно къде какво има? Просто се разхождаше край витрините на скъпите магазини и запомняше: индийски гривни, парижка мода, порцеланови кукли от Англия. За него това беше целият свят. После разказваше всичко на Русалката: как ще й отиват френските рокли и бижута и винаги му се струваше, че тя тихичко се усмихва. Или пък за елхите пред магазините, украсени със златни и сребърни топки, с червени панделки, с великолепни огромни звезди по върховете. Разправяше в захлас, защото беше сигурен, че русалката никога не ги е виждала. И така до тази Коледна вечер, в която баща му не се върна.
Злият господар го беше изпратил навътре в планината. Само там се намираше красивият кристал, от който се правеха прекрасни и скъпи бижута. На сутринта Малкото момченце се събуди с надеждата, че баща му си е в къщи. Нямаше го! Огънят в огнището беше загаснал напълно.
То седна и се разплака. Усещаше пръстите си замръзнали, сърцето му биеше лудо. Затвори очи. Редуваха се картини: сняг блестеше на хиляди звездички, точно като коледна елха, витрини - невероятни, като красиви картини в бели пухкави рамки от сняг.
- Татко! – проплака Малкото момченце.
Неговият гласец прозвуча тихо, но се удари в лъчите на зимната светлина, тя го улови, мина през прозореца и се понесе към Русалката, която с ехо го изпрати към морето, а то с рев го препрати към планината. Там затрупани от снега, почти замръзнали, се бяха сгушили хората, които копаеха планинския кристал. Студът ги беше обградил и нямаше път назад. Изведнъж бащата на Малкото момченце чу гласа му. Топъл като слънце, той си пробиваше пътека през планината и разтопяваше ледовете. Градът ги зовеше. Когато бащата стигна до къщата, до вратата го чакаше синът му. Той го прегърна и се усмихна. Само баща можеше да знае, че към живота го бе върнало голямото сърце на едно дете.
А отвън Русалката сияеше, цялата окъпана от слънце, което плетеше по нея рокля от ледена паяжина, по-хубава от френските рокли. На врата й блестеше огърлица от морски капки, невиждани досега. И всичко това, благодарение на Малкото момченце, чиито мечти се бяха сбъднали в Коледната вечер.
Какво стана със Злият господар ли?
Малката ледена буца , която имаше вместо сърце, се беше пръснала на парчета. От какво ли? От промяната в температурата на човешките сърца, които творяха доброта.