Хотелът изглеждаше доста позападнал, построен в някакъв "посттоталитарен" стил, семпъл, без излишни "екстри", както сега е модерно да се казва.
От далече изглеждаше, че е полупразен, без никакво движение около входа му. Нямаше ги "момчетата с ливреи" - като по филмите, които да притичват бързо и да ти грабват куфарите - още от паркинга. "Паркинг" всъщност беше силно казано - просто едно малко заградено пространство до входа. Но иначе беше висок, може би около петнадесет етажа. Хотелът - "до гарата". Там, където преди години са отсядали шумни групи екскурзианти - наши и най-вече съветски, а сега - точно както и "ресторанта на гарата" - занемарен и пуст.
Е, това си имаше и своите предимства - дамата на рецепцията, и тя - попрезряла, като хотела, доловила вероятно известно колебание в мен - доста бързо ми разкри "тайната", че може и да не се "охарчвам" за единична стая, след като леглото в двойната е по-евтино. А пък вероятността - да не остана сам в такава стая е почти като - шестица от тотото. Така че, дотук всичко вървеше добре. Не, че не можех да си позволя и малко повече лукс, но някак си ми беше все едно. Пък и - струваше ми се, че тук беше иделното място за целта, която си бях поставил. Освен всичко друго - не изключвах и възможността - просто да се откажа от намеренията си и да си тръгна - дори и без "нощувката".
Всъщност "нощувката" не беше основното. Целта ми беше друга. Бях решил, вече на средна възраст, най-после и аз да изпитам това, което другите мъже, може би пробват още на млади години. Е, не всички, някои така и не посмяват. Други пък - вероятно не го пожелават. Въпреки че, според мене, едва ли има нормален мъж, който да не е пожелал, да изпита - поне веднъж в живота си феномена на "платената любов"...
Заплатих символичната сума, дамата промърмори нещо от сорта на "Приятно прекарване" и се отправих към асансьора. Влязох и натиснах бутона с номер "3". Нямаше проблеми с "пътуването", въпреки не особено приятния стържещ звук. Излязох на третия етаж и тръгнах по коридора, търсейки номер 304. Не беше много лесно, имайки предвид приглушеното осветление от няколкото луминисцентни лампи, повечето от които излъчваха слаба зелена светлина. Всъщност - помислих си, много подходяща атмосфера - почти като от сериала "Червената обувка", само че в "зелен оттенък".
Стаята изглеждаше чиста, въпреки че мебелировката беше в пълен унисон с външната фасада на хотела. В банята - вана! А на масата, пред огледалото - телефон! Имаше време за всичко, беше едва ранен следобед, така че реших да започна от ваната, а телефонът... е, той разбира се беше за най-накрая - "каналът", който трябваше да ме доведе до желаното приключение.
Беше горещ юлски ден, в разгара на лятото, а и бях пътувал около час и половина с колата, до тук. Потен и леко замаян от жегата, оставих пътната си чанта на пода, съблякох се и влязох в банята. Отворих крана с горещата вода и след няколко минути наистина потече такава. Излегнах се във ваната и се унесох в мисли, докато чаках водата да ме покрие.
Бях останал сам - за около месец, жена ми беше заминала на гости при родителите си, заедно с децата. Много разчитах да прекарам добре този период от годината. От една страна - винаги съм обичал да оставам сам в къщи, има толкова неща, които обичам да правя тогава. Мога да чета книги, мога да седя пред компютъра или пък - да се разхождам, необезпокояван от никого - по улиците, да седна някъде - където аз сам реша и да пия бира - колкото си искам, гледайки минаващите покрай мен хора и най-вече - жените. Но - разбира се, това далеч не бяха единствените неща, с които исках да запълня самотата си. Много са надявах, че за страхотното прекарване на този месец, ще мога да разчитам на компанията на една моя скъпа позната, с която имах връзка от почти две години. Оказа се обаче, че греша, май любовта - поне от нейна страна, беше отшумяла, отстъпвайки място на здравия разум, а може би и - на още нещо, не знам. Във всеки случай това ме накара да се почувствам доста зле, все още не бях загубил чувствата си към нея, а и сам по себе си фактът, че това се случи точно сега ме правеше още по-нещастен.
Питах се- къде ли бях сбъркал, винаги търсех начин да докажа чувствата си на практика и това, като че ли винаги намираше отзвук у нея. И сега, точно в този момент, когато бихме могли да прекараме поне няколко незабравими нощи - ядец! Доста усилия положих за да й докажа, че определено не е права - в упорството си, но за съжаление - все неуспешни…
Ваната бавно се пълнеше, водата ставаше все по-гореща - отворих малко повече студения кран и се присегнах за бирата, която бях купил преди малко. Отпих от все още студената напитка и отново започнаха да ме обхващат съмнения, относно налудничавата ми идея - да заглуша болката от несподелените си желания - с порция платена любов. Съвестта определено не ми създаваше особени проблеми - брачните ни отношения, с жена ми отдавна бяха се свели основно - до обсъждане на делничните битови въпроси и - малко скучен, блудкав секс - в почивните дни. Секс - разтоварващ и ободряващ и в същото време - лишен от страстта и емоциите на едно забранено приключение. Може би - както е и в повечето семейства с по-дълъг стаж, въпреки че някои партньори се опитват да демонстрират пред околните точно обратното - любов и привързаност, като по този начин - залъгват и себе си. А и връщайки се доста по-назад - в миналото, имах достатъчно основание да не се съобразявам с отживелици като "съпружеска" вярност - категория, пренебрегната доста отдавна и - не само от мен.
И все пак, поглеждайки по-навътре в себе си, ми беше пределно ясно, че решението ми не беше продиктувано само от стремежа - да прогоня терзанията си и - донякъде - обидата от "несподелената" любов, а и от още нещо. Желанието - за нещо ново, неизпитано беше се зародило неотдавна в мен и беше също така достатъчно силно. Познанията ми - от книгите и филмите - по въпроса, бяха доста обширни, но - теорията - сама по себе си, едва ли може да даде пълна представа за всяко едно нещо - преди да се приложи на практика.
Никога през живота си не беше ми се случвало да правя любов с жена, преди да съм я опознал и то - доста. И затова дори само представата - да се отдам на ласките на едно младо, съвсем непознато момиче, ми действаше възбуждащо и развихряше въображението ми.
Водата вече ме беше покрила, само главата ми беше отгоре, беше приятно - действаше успокоително - особено в такъв момент на сложна вътрешна борба с порочното ми "аз", което явно вече вземаше надмощие над здравия разум. Спомних си, как се бях обадил предварително по телефона, проучвайки пазара на платените интимни услуги. Разбрах от няколкото проведени разговора, че няма никакви проблеми да получа - каквото пожелая, стига да си платя цената. Цената - също не беше нещо, което да не мога да си позволя, заплатата ми беше достатъчно голяма, за да го направя и то не само един път, без това изобщо да повлияе на семейния бюджет.
Единствените ми притеснения бяха - относно възможните последствия. Естествено - знаех достатъчно много - как да се предпазя от вероятните здравни усложнения, но също така и знаех, че рискът никога не може да се сведе до нула. И колкото пъти си помислех за компанията на красивата и сексапилна проститутка - в представите ми тя беше винаги такава, толкова пъти в съзнанието ми изникваше образа на някакъв плакат, с огромен усмихнат презерватив на него и с надписа - "Не на СПИН-а!"...
Отпих за пореден път от бирата и се опитах да прогоня от главата си черните мисли и предупредителната усмивка. Все пак - рискът е винаги около нас, важното е да бъде оценен правилно. Бях се и подготвил както следва - на лъскавите опаковки на презервативите, които бях купил, въпреки, че нямаше точно "усмивка", пишеше, че са тествани с най-съвременните средства на електрониката и са надеждна бариера срещу всички възможни венерически болести, осигурявайки при това така желаната близост между партньорите.
Знаех си, че все още имам възможност да се откажа от намерението си - да изпитам порочната тръпка на забраненото приключение, но също така знаех, че няма да го направя, след като вече бях стигнал дотук. Излязох от ваната, наметнах се с хавлиената кърпа и се проснах на леглото с идеята да поспя малко - преди да дойде момента на окончателното ми грехопадение...
Събудих се след около два часа непробуден сън, явно умората, ваната и бирата бяха свършили добра работа. Станах, изплакнах си очите със студена вода, облякох се и пристъпих със свито сърце към телефона. Вдигнах слушалката, набрах номера и чух - познатия вече мъжки глас:
- Да, моля!
- Ами аз... обаждам се тук от хотела до гарата, абе - нали такова... за едно момиче... тази вечер...
- Нема проблеми, мой човек, само ми кажи в коя стая си.
- Триста и четвърта.
- ОКей! Айде сега затвори телефона - да те избера аз.
Поставих слушалката на мястото й и зачаках. Явно процедурата изискваше проверка с обратно позвъняване. След по-малко от минута телефонът зазвъня, май хотелските стаи тук бяха доста често посещавани от почитатели на платения секс:
- Така сега, мой човек, четирийсет лева на час струва - мадамата ти я водим до хотела, само слез да си я посрещнеш - след половин час. Плаща се предварително.
- Е, добре, само такова... да не е много висока и така... абе по-хубава да е… И... ей само да не е циганка!
- Бе к'ва циганка бе, мой човек, при мен нема лоша стока! Ти само гледай да си долу след половин час.
Затворих телефона с ясното съзнание, че вече няма връщане назад. Имах половин час да се подготвя психически, реших след кратък размисъл, че най-добрия начин да използвам това време е - да изпия едно питие долу в барчето.
Слязох - по стълбите, видя ми се по-сигурния начин - от стържещия асансьор, излязох от входа на хотела и влязох в съседното барче. Поръчах си един малък коняк с кафе, хем за смелост - хем за окончателното ми събуждане. Вече нямаше слънце, небето беше притъмняло - докато съм спал и облаците постепенно се сгъстяваха. Като че ли се задаваше буря.
Изпих на бързо кафето и коняка, поглеждайки към часовника си през две минути и - към входа на хотела - почти постоянно. Платих, излязох и започнах да се разхождам нервно пред хотела. Оставаха още около десет минути. Небето беше още по-тъмно, някъде в далечината проблясваха светкавици. Замислих се, че имам доста колеги и познати в този град и ако ме види някой сега в този момент, как ходя напред назад - точно на това място, ще остане най-малкото учуден. Но това сега не ме вълнуваше особено, имах си къде-къде по-важен проблем.
Точно в уречения час се зададе един бял, малко поостарял мерцедес, спря на няколко метра без да изгаси двигателя, от него излезе едно младо момче и тръгна към мен. Въпреки притесненията ми - нямаше дебел врат и изглеждаше напълно нормално.
- Добър вечер - казвам.
- Здрасти! Ти ли си - за мадамата?
- Аха - промълвих аз с пресъхнала уста, извадих от джоба на дънките си парите и ги подадох. Той ги взе, преброи ги с обиграно движение на пръстите, явно доста често броеше пари това момче, доста често.
- О'Кей, мой човек. Имаш един час - ето ти момичето - и махна с ръка към колата, а от там изскочи въпросното момиче и тръгна усмихнато към нас.
- Хайде, Чао! И - както се разбрахме - след един час идвам да си я прибера!
- Няма проблеми! Чао! - едва успях да измънкам, сега вече с още по-суха уста.
Мерцедесът включи на скорост и замина, а аз облизах с език устните си и
чак сега се усетих да кажа на момичето:
- Здравей!
- Здрасти - отвърна ми тя - Да вземем да влезем, а? - и кимна с глава към хотела.
- Ами да, разбира се! - сепнах се аз и я поведох към входа, оглеждайки я крадешком. Беше доста млада, с крехка и изящна фигура, облечена в много къса ефирна рокля - истинска нощна пеперуда. Изглеждаше добре, не бих казал - красива, но - симпатична. Имаше хубава коса, спускаща се свободно до раменете й - с тъмночервен отблясък. Беше обута с някакви леки обувки с дебел висок ток, но дори и с тях беше по-ниска от мен.
- Как се казваш? - попитах.
- Ива, ами ти?
- Георги - отвърнах. - На колко години си?
- На двадесет.
- Аха... ясно. Дали ще трябва да обяснявам нещо на рецепцията? - попитах.
- Не се бой, тук в този хотел идвам често. Няма проблеми, познават ме - отвърна.
Влязохме в хотела, а в този момент от небето се раздаде първият силен гръм - бурята беше вече почти над нас...
Насочихме се бързо - към асансьора, като същевременно забелязах с периферното си зрение ехидната усмивка на дамата - на рецепцията и усетих до болка изгарящия й поглед в гърба си. За щастие - момичето излезе право, не се наложи изобщо да обяснявам нещо относно присъствието на гостенката си, чийто вид сам по себе си недвусмислено говореше за целта на посещението й.
Влязохме в асансьора, последва познатият вече стържещ звук и след малко бяхме вече в стаята. Момичето огледа с критичен поглед обстановката и кимна одобрително:
- Не е лошо, като за този хотел. Била съм и в по-скапани стаи. Колко ти
взеха?
Казах и, че съм платил само за едното легло и тя отново закима разбиращо:
- А, добре е, не си се прецакал. Можеше да ти пробутат и единична - там щеше да се изръсиш почти двойно!
- Аха, да. Искаш ли нещо - за пиене? Имам бира, кола? - попитах, нали все пак ми беше "на гости".
- А, не - не съм жадна - отвърна.
- Ами... ако ти трябва банята... има и вана!
- А, не, не! Бе аз съм чиста, ти к'во си мислиш! Е, после - може...
- И такова... - започнах да сричам аз като първокласник - абе да знаеш, че ми е за пръв път така, де - с пари...
- Ааа, ясно! Няма страшно! Не си ми ти - първият! Давай сега - събличай се и лягай по гръб на леглото. И аз се събличам и после - ти си лежиш, а другото го оставяш на мен, ясно ли е?
- Аха, ясно... - казвам и започнах да свалям дрехите от себе си, като не я изпусках нито за миг от погледа си.
Рокличката й беше с цип - отзад, тя го смъкна плавно и после внимателно я съблече през главата си. Отдолу беше с черен сутиен и черни бикини, които подчертаваха белотата на кожата й. Разкопча сутиена и го свали - гърдите й бяха хубави, не особено големи, но не и малки, като се има предвид, че беше слаба. После смъкна и бикините си и ги остави до останалите дрехи - на креслото. Забелязах, че по тялото и нямаше нито едно косъмче. Дори и там - долу. Пресегна се към чантата си и извади някакъв презерватив с шарена опаковка.
- Ей, и аз имам там - на шкафчето, ако искаш вземи от моите - казах й.
- Е, щом така казваш - давай от твоите - пусна обратно нейния в чантата и взе един - от шкафчето.
Аз вече лежах гол - по гръб и все още доста притеснен - тръпнех в очакване. Тя се приближи, качи се на леглото, коленичи в краката ми, посегна към косата си и за мое учудване - свали от главата си - тъмночервената си перука. Отдолу беше с кестенява коса, завързана на малка опашка.
- Ха! Май не го очакваше, а? Абе не мога да работя с перуката, пречи ми -
каза и скъса с умело движение опаковката на презерватива. После хвана - с едната си ръка - мъжкото ми достойнство, което дори и събудено от гледката на току що импровизирания стриптийз, все още не беше в най-добрата си форма, направи няколко движения - нагоре - надолу, наведе се и ловко надяна презерватива с устата си. След това започна да работи прилежно и доста добре, плъзгайки сръчно устните си по гладкия латекс, като в същото време си помагаше и с език. Резултатът не закъсня, след малко вече бях забравил за всичките си притеснения и усещах, как все по-силно ме обзема възбудата.
Отвън се раздаде доста силен гръм и по перваза на прозореца зачукаха първите капки дъжд...
Момичето наистина си знаеше работата, не знам как ги беше придобило тези умения, дали от добри учители, или просто му идваше отвътре. Помислих си, с малкото останал ми бистър разум в момента, че може би и в най-интимната област, каквато е сексът, е добре да се доверяваме на професионалистите...
Още няколко минути усилена работа върху мен и започнах да усещам, че вече съм почти в края... Тя го усети, стисна ме здраво с ръката си и ми помогна да свърша, докато в същото време дъждът навън се лееше като полудял... а светкавиците раздираха небето почти всяка минута...
След малко се надигнах, тя седеше на креслото, все още без дрехи и пушеше. Аз отидох до банята, пуснах водата измих се внимателно, избърсах се с хавлиената кърпа и се върнах обратно в стаята. Беше взела книгата ми от шкафчето и я разглеждаше с интерес.
- Твоя ли е? - попита.
- Да, взех си я, да не скучая - отвърнах.
- Аз съм чела една книга от него. Беше нещо... ммм за лошото време, май, ха! - като сега - засмя се тя.
- Аха, да. Има такава. Казва се "Няма нищо по-хубаво от лошото време." Доста стара е. Кога си я чела?
- Ами - още ходех на училище. Отдавна беше. Ама я помня, не беше лоша.
- А сега - четеш ли книги? - питам я.
- Е, сега не ми остава много време. Само понякога. Обичам да чета още - исторически романи. Аз... такова , ами - следвам задочно. История.
- Така ли? - учудих се аз. - В кой си курс?
- Ами... - замисли се - в трети... - отвърна нерешително.
- Аха, значи - задочно, а? - питам аз пак.
- Ами да. Задочно. Нали трябва и да работя.
- Отдавна ли работиш... там... в този клуб? - попитах я.
- А, не - от половин година. Преди бях в друг. Ама нещо се скапаха там нещата и се преместих.
- В този по- добре ли е - не спирах аз да питам.
- Да, тук си е направо супер! Всичко е на шест!
- И колко получаваш - от тези четирийсет лева?
- Ами - половината. Двайсет за мен - двайсет - за шефа.
- Аха... да. Е, щом ти харесва. Много ли клиенти има? И - какви са - млади, стари - като мен?
- Ей, че ти не си стар! Охо - аз к'ви съм имала! Абе намират се клиенти. Има ги всякакви. Млади, стари, баровци, богати, бедни. Има едни такива - гледаш го, няма пари за хляб, обаче само да му падне някой лев и веднага бяга при нас - за момиче!
Бурята навън като че ли взе да отминава вече, светкавиците проблясваха все по-рядко, а тътенът от гръмотевиците постепенно утихваше. Тя дръпна за последно от цигарата, загаси я в пепелника и каза:
- Искаш ли - да пробваме пак?
Аз погледнах към часовника на шкафчето, бяха минали около двадесет минути.
- Ами, знам ли - казвам - дали да не изчакаме още малко. Само двадесет минути откакто... - измънках.
- Ей, не се бой! Двадесет минути са много време. Хайде лягай по гръб! - и се присегна за към чантата си - Обаче - да знаеш, този път ще взема от моите, че твоите имат много гаден вкус! - и извади един презерватив от нейните. С картинка на ягода - върху опаковката. И - с такъв вкус - предположих .
Момичето се оказа право. Дали просто времето беше достатъчно, или по-скоро - нейните умения бяха на ниво, но наистина - "подготовката" зае доста кратко време и тя отново работеше умело с устата си върху мен. След като вече резултатът беше достатъчен и за нейните критерии, надигна леко глава, погледна ме и каза:
- Искаш ли сега аз да мина отдолу?
- Аха, искам, разбира се! - с готовност се съгласих аз.
Тя се премести до мен - на леглото, разтвори краката си, наплюнчи пръст и го прекара там, между тях - явно и тя имаше нужда - от "подготовка". Аз се надигнах, наместих се между бедрата й, а тя ми помогна с ръка да вляза в нея. Започнах да се движа, без да бързам и се загледах в нея. Беше ми пределно ясно, че за нея това е просто една "работа", която вършеше многократно - всеки ден. И все пак се чувствах добре в момента. Като истински "жребец", яхнал това младо, почти непознато момиче. Всъщност, помислих си - май за пръв път правя секс с толкова млада дама. Пък била тя просто и - компаньонка...
Продължавах, без да бързам, всичките ми притеснения вече бяха се изпарили и аз се наслаждавах на акта и на гледката под мен. Явно "двайсетте" минути определено си имаха своето предимство - успявах да държа нещата под контрол и се стараех да удължа действието, колкото се може - по-дълго. Е, все пак си бях и платил, имах още почти половин час време и от мен зависеше - как ще го използвам... Разбира се - тя не се опитваше да се преструва особено, но все пак леко притваряше очи, за да имитира някаква наслада, явно и на това я бяха научили учителите й. Странно, усещането наистина беше странно - почти не я познавах - само знаех името й и бях чул от нея няколко думи, които едва ли бяха и наполовина верни. Знаех, че го прави - единствено заради парите и че аз съм за нея просто "един час" - от работното й време. И все пак в този момент се чувствах добре. Може би - заради самия акт, или - заради това, че все пак бях преодолял страховете и комплексите си и го правех така - както го бях чел по книгите... А може би - защото по този начин чувствах, че постепенно се отърсвам от всичките си отрицателни емоции и разочарования...
Все пак - краят дойде, с няколко по-бързи движения - от моя страна и с нейно съдействие - това момиче, наистина си знаеше работата, а може пък всичките там нейни "колежки" да бяха такива добри, както спомена "баровеца" - по телефона. Може пък докато нямаха клиенти там в клуба - да им четяха лекции с нагледни демонстрации от Кама Сутра... Или пък просто аз бях тотално изостанал със сексуалната си култура, която - с малки изключения, беше най-вече резултат на скучния съботен семеен секс.
Излязох от нея и се отправих отново към банята, измих се щателно и се върнах обратно в стаята, горд от доброто си представяне, като че ли за нея това изобщо имаше някакво значение.
- Може ли да ти ползвам банята - попита тя.
- Е, ама разбира се - нали ти казах още в началото - отвърнах.
Тя тръгна към банята, а аз започнах да се обличам. Времето ми така или иначе вече почти беше изтекло, пък и се чувствах доста "олекнал" - във всяко едно отношение - след двата току що проведени сеанса.
Седнах - вече облечен на леглото, тя се върна и започна да се облича. Аз - разбира се, отново я наблюдавах, но вече без предишния интерес.
- Какво ще правиш сега? - попитах я.
- Ами - зависи дали ще има клиенти - имам още няколко часа. После ще отида на дискотека - много обичам! Мога да се кефя там - до сутринта!
- Аха... ясно.
Вече облечена, взе перуката, надяна я на главата си и седна пред огледалото. Пооправи я, после извади някакво червило от чантата и се зае с устните си. Огледа се, въртейки глава и видимо доволна от резултата стана, погледна ме с усмивка и каза:
- Е, ами аз ще тръгвам - време е!
- Беше ми приятно! - казах, като си мислех, дали следва да й дам и на нея нещо, след като вече съм си платил.
- Чао - каза тя и тръгна към вратата!
- Чакай - ето вземи ги - нали ще ходиш на дискотека после - и й подадох една десетачка.
- Ей, мерси, ама нямаше нужда - нали си плати вече! - усмихна се тя, взе банкнотата и я пъхна в чантата.
- Е, това е нещо като "бакшиш" - за доброто обслужване, пък и... абе може пак да те потърся някога - нали вече ти знам името.
- А - може, може! Няма проблеми. Е - то при нас има и други момичета, де - не съм само аз.
- Е, да, вярно. Искаш ли - да те изпратя - до долу? - реших да се правя на "кавалер".
- А, не, не. По-добре - недей! Сама ще сляза. Те ще ме чакат долу.
- Е, чао тогава! - казах аз.
- Чао, чао - каза тя отново и излезе от стаята.
Погледнах през прозореца - дъждът вече беше спрял, асфалтът долу блестеше, отразявайки светлината на уличните лампи. Отворих прозореца, усетих как в стаята нахлу свеж въздух и ми се прииска да се разходя навън.
Излязох от стаята, спуснах се по стълбите, минах бързо, с нарочно замислен вид - покрай рецепцията и тръгнах към изхода. Навън беше мокро и прохладно, но приятно - след днешната жега. Тръгнах бавно по улицата и се опитах да събера мислите си и да направя равносметка на току-що преживяното.
Определено изпитвах някакво облекчение, въпреки че все още ми беше трудно да определя точните причини. Е, разбира се - двата сеанса за изминалия час си бяха казали думата - усещах някаква приятна отпадналост и постепенно засилващо се чувство за глад! И вътрешна удовлетвореност, че въпреки всичките си колебания, все пак бях постигнал целта си - "платената любов" вече не представляваше тайна за мен.
Времето, прекараното с младата компаньонка беше обогатило в известна степен и представите ми - за секса. А като добавим и всичките ми вълнения преди и по време на преживяването - беше си едно почти истинско приключение! Колкото и нелепо да звучеше това. Един час секс, с непознато момиче, без никакви ангажименти. Преди и след това. Какво пък - можеше и друг път да го направя, въпреки че едва ли вече щеше носи емоционалния заряд на - "първия път". Дори и мислите ми за евентуалните отрицателни последствия вече се бяха изпарили и образът на "презерватива с усмивка" беше изчезнал от въображението ми...
И все пак, някъде в дъното на душата си отново усещах онова така познато вътрешно чувство за липса и самота. Може би просто бях успял да го подтисна, отдавайки се на непознатото, изпълнено с порочна загадъчност преживяване. За кратко. И вече знаех, че едно такова "приключение", едва ли ще може да ми даде онова, което търсех.
В крайна сметка и "платената любов" май, както и "семейната", едва ли можеше да бъде нещо повече от - едно средство за разтоварване. Срещу заплащане. Всъщност - както и всичко останало. За което рано или късно все си плащаме. Понякога - с пари, понякога - с част от себе си. А понякога - с години от живота си, ако не и с целия...
Тръгнах обратно към хотела, наслаждавайки се на чистия въздух и прохладата. Витрините на магазините красиво блестяха с разноцветните си реклами, а някакъв окъсан скитник ровеше в кошчето за отпадъци. Може би щеше да намери парче хляб, или нещо друго - за ядене, да залъже глада си и да заспи щастлив, въпреки окаяната си съдба. Аз щях да отида на ресторант, а после - да си легна в мекото хотелско легло, но едва ли щях да заспя по-щастлив от него...
Някаква весела компания млади момчета и момичета мина покрай мен, заливайки се от смях. Може би отиваха и те на дискотека - като компаньонката, а може би се връщаха от някой купон. За миг се изпълних със завист, усетих отново самотата и ми се прииска и аз да бъда някъде на такова място, сред хора, с които да ми е приятно, весело и леко на душата, но - уви! Чакаше ме мрачният хотел, многозначителната усмивка на дамата - от рецепцията и празната стая. До утре - сутринта, когато щях да се кача на колата и да поема обратно. Щях да се завърна отново към обичайния си живот и едва ли щеше да ми личи, че съм преживял нещо ново тази вечер... И така - до следващото приключение, ако някога все още имам сили и желание за такова и ако до тогава не ме погълне животът със скуката на сивото си ежедневие...