автор: arkoudaki

Мълчиш!
А в мен повяхват цветове.
Вятърът в пустинята
оре житейски плевели.
И е празно.
И е пусто.
Мълчиш!
Дори не знаеш
болката какво е...
Душа напукана от жажда
пергаментно реже
цветове на тънки нишки.
И е сиво.
И е тъмно.
Мълчиш!
Подвижни пясъци
заробват тъмнината.
Сплитам здраво въже
от тънки нишки
за да изкача терзанията,
за да прекося пустината
пеейки...