автор: boliarkabg

Момичето е малко. Избрано е. То още не знае и не разбира. Времената са ранни и никой нищо не знае. Всичко става в съня му. В тази действителност страхът ще го разболее и всичко ще се провали.
От стаята излиза една от тях. Всичко е ситуирано в позната обстановка за детето. То я вижда и гледа немигащо. Приближаването й увеличава радиацията. Детето отстъпва назад бавно с широко отворени очи. Лаборантите измерват напрежението. При кулминацията сменят образа й в съзнанието му. Превръщат я в майката на детето или любимата баба. Събуждат го. Сравнително спокойно е. Трябват още нощи, не във всяка времето е достатъчно. Имплантацията е в мозъка, бавна и трудна предвид обекта.

Още от малка сънува този сън. На гости е в своя близка. Сама е в стаята. От съседната влиза жена. Знае,че е жена, но не е в женски дрехи. В бяло е цялата, като увита плътно с бинтове. Краката, ръцете, главата. За очите само процеп, а те са черни, светят и горят като въглени. Приближава се бавно към нея. Тя е още дете, умира от ужас, сърцето й почти спира, иска да крещи, а не може. Иска да избяга, но нещо й пречи. Ужасът расте, умира, умира, сърцето й спира….Тогава с облекчение вижда,че това е майка й, а друг път баба й. Когато е на девет години и получава женският месечен цикъл според всички жени я застига много рано , а тя се радва на новосполетялото я защото страшните сънища престават

Минава детството, младостта. Жената страда от адско главоболие. При цикъл или пътуване. Нищо и никой не го лекува. Казват мигрена. Това е различно главоболие. Затваря очи и не мърда, не се храни, не става, не разговаря. Просто лежи в някакъв странен сън. Трае три дни и после - нищо…

Жената нищо не знае, рано е още…

Времената настъпват.
Време е.
Срещат я с контактуваща Тя държи ръце върху главата й и само мълви: „Боже, цяла междупланетна предавателна станция, цяла…от стар тип. Дали да прекъснем предаването. Трябва да се пита”
Жената така и не разбира какво става.

Времето дойде.
Спирането на чипа е лесно. Днес методите са други. Пак в съня, жената нищо няма да усети. Оставят го в главата й, просто спират предаването.
Не успяват да излетят незабелязано. Жената вижда кораба, излитането и зърва Оная, в бялото…

Вече не се страхува, обяснила си е всичко. Знае. Била е избрана.

Днес е друго. Хората знаят, известено е. Отвличат ги съвсем открито, обработват и изследват. Не е необходимо да е толкова сложно.

Милка Маркова