автор: arkoudaki

Той дядо поп
с проскубана брада
не му бе днес
до божии дела...
Момченцето напето
оглеждаше с възторг
и“ падна му пердето“...
- Да бъде мой! В галоп
подгони го из двора
на манастира стар,
облизваше се лакомо
тоз сатир в хастар...
От срам и Господ
очите си закри...
О, нрави! О, дела!
Смехът е през сълзи...