автор: ladyinblack

И мислите далеч оттук засели
в обсебили покоя ти коси.
Усмихвам се в безмълвните недели,
но в тях дори и призраче не си...

Приех, че пак избираш друг маршрут, но
издаваше ме онзи зов в гласа.
Гнездото ми е все така уютно.
Красиви ли са Твойте небеса?...

И детска обич в слънцето покълна -
кората му разчупи се на две.
Сърцето ми е длан, с трошици пълна,
но птицата отказва да кълве...