Покрита с тъмните завивки на вечерта,
която ме унася и заспивам.
А в полунощ, докосната от лунната светлина
се събуждам и при тебе отивам.
В съня си дочуваш моите стъпки.
Пробуждаш се - развълнуван.
Прошепвам: - Отвори вратата, любими!
- Аз съм тук ... не сънуваш.