автор: Rodenavlotos

В една безлунна вечер гледах как
едно момче прегръщаше едно момиче,
върху стаилия дъха си бряг.
И шепнеше в ухото й: „Обичам те!”

В едно студено утро гледах как
грижовен гларус топлеше със тялото си
любимата на северния бряг,
а всичко покрай тях бе бяло, бяло.

В едно мъгливо утро гледах как
небето слиза и прегръща залива.
И вече нямаше море и бряг.
А аз се питах: Любовта това ли е?

И мислех си: Заложен ли е вечният копнеж
да искаш да се слееш със любимия?
Невидимо, морето каза нежно:
Това е любовта и има, има я...