автор: diogen

На времето в забързания ритъм
устремен към нищото ,
не знаейки къде вървя
аз срещнах нея,не повярвах
за вярване ли е да срещнеш ти мечта
така бленувана ,преследвана с годините
трънливи много,някои от тях
и грешки ,грешки ,все човешки
с последствия и отговорности,
не спрях
загубих смисъла и пътя във живота
но все вървях напред ,вървях
докато бях поразен от чудо
незнаейки шега ли е това
къде ли не я търсих
със години
а тя тъй близичко била....
Случайна среща със другари,
приятелски прегръдки...Гръм.
В една от всичките прегръдки
Купидон убоде ме със трън
Дори не осъзнах какво се случи
на необитаем остров бях
почти изпечен философ
за вечни времена заточен,
изписана поема, даже с апостроф..
приел съдбата си смирено
но не и моето сърце .
За миг то стана пленник
на две заключени около мен ръце
една приятелска усмивка,
неосъзнато споделено обещание
и беглото поглеждане очи в очи...