автор: libra

Живяла някога в един голям град, в една малка държава, на една малка планета, жена, която се наричала, хм, как да се е наричала, ами да кажем
Иванка Иванова. И така се случило, че в един красив есенен ден тя отишла на пазар откъдето си купила ябълки. Иванка Иванова не харесвала особено ябълки, но този ден нещо неустоимо я привлякло към жълтите, червени и шарени плодове и в резултат на това тя се сдобила с един килограм от тях. Като се прибрала след пазара в къщи, Иванка Иванова оставила пакета с ябълките в кухнята, после избрала една от тях, измила я и я занесла в стаята си с идеята да я изяде докато преглежда новините в новинарския сайт. По някаква причина тя оставила ябълката на масата не къде да е, а близо до един подпрян на стената кръгъл стенен часовник със син картонен циферблат. В този миг отвън се чул необичаен шум. Иванка Иванова излязла от стаята, за да провери причината за шума, който всъщност се оказал фалшива тревога дължаща се на внезапният вятър, който вмъквайки се през балконската врата причинил течение, което от своя страна затръшнало въпросната врата станала причина за шума. Но да не навлизаме в излишни детайли, за да не се отклоняваме от историята. Как се било случило не знам, но когато след минути Иванка Иванова влязла отново в стаята, първото нещо което видяла било едно малко плодно червейче, което пълзяло упорито по синия картон на циферблата на часовника. Как било излязло от ябълката, как пропълзяло разстоянието между часовника и ябълката и как намерило малката дупчица в картонения циферблат сигурно щяло да остане загадка, на която само махалото на Фуко би имало верен отговор, но така или иначе пред очите и белият плоден червей подминавал цифра след цифра и правел кръг след кръг върху картонения циферблат. Иванка Иванова разклатила часовника, за да се опита да му помогне да излезе, побутнала го в посока малката дупчица откъдето се предполага, че той бил влязъл, но плодния червей се хлъзвал по картона подминавал дупката и после пак започвал да се изкачва и слиза по цифрите, обиколка след обиколка. И Тогава докато държала часовника в две ръце гледайки отгоре как плодния червей навърта кръг след кръг, тогава Иванка Иванова осъзнала, че от една вселенска гледна точка този червей всъщност била тя. После се видяла как се върти в кръг в нейното линейно пространство час след час, ден след ден. И тогава тя пожелала и за нея да се намери Някой който да я побутне от синия и линеен свят към дупчицата от която може да се излезе от него, защото досега тя все се хлъзвала покрай нея, пропускала я и вместо да я потърси пак, отново методично започвала да пълзи по стария познат кръг. Червеят Иванка Иванова много се надявал да има избор и да се измъкне от колелото на времето. И така осенена от всичките тези мисли Иванка Иванова с надежда се усмихнала, защото много и се искало да вярва, че във всичко това което се случило има някакъв таен смисъл, който можел да и обясни защо тя водена от някаква необяснима причина си била купила ябълки в един есенен ден и измила една от тях с идеята да я изяде, но се наложило да излезе за малко от стаята, ябълката останала на масата до един стенен часовник със син картонен циферблат, където един плоден червей влязъл в клопката на времето.