автор: Nickyqouo

Студената корона бе поставена на очукана дървена масичка, сред блистери с хапове, шишета със сиропи, тинктури и използвани торбички от билкови чайове. Стаята вонеше на болест и старост. Вонеше на край! Стаята бе сумрачна, а единствения и прозорец бе облепен с два-три слоя пожълтели вестници, които съобщаваха, че страната все още е в преход и икономиката е ударила дъното. Китайците и индийците бяха построили обитаеми бази на Луната.
Вестниците бяха нарязани диагонално с бръснарско ножче. От тези процепи проникваха ивици мътна светлина и нацепваха пространството на резени светлина и мрак. На продъненото легло, увит в мърляви и лекьосаната одеала, лежеше скелет покрит с посивяла кожа, опъната върху костите. Гръдният кош на скелета се повдигаше немощно и струя въздух влизаше и излизаше със свистене и хриптене през нацепените, сухи устни. Рядък сопол се стичаше под острия нос. Трескави очи, облещени се взираха във влажните петна по тавана. Географски карти на несъществуващи светове. Костеливата ръка се измъкна изпод дрипавите одеала и се протегна към шкафчето. Моментът наближаваше, треперещи пръсти разбутаха боклуците натрупани на дървената масичка и се протягаха към короната. Короната!
Гъста мрежа от червени капиляри нацепваха големите изпъкнали очи на скелета. Хриптенето се засилваше в унисон с усилието на ръката да докопа короната. Сбръчкана суха плът се мяташе в беззъбата уста и плешивата глава се завъртя по посока на дървената масичка. Скапана, разкривена дървена масичка, увенчана с короната. Блестяща, вечна, студена. Короната! Червена вълна бавничко заля бялото на очите, след като капилярите се предадоха, спукаха се и избухнаха в пищен фонтан. Очите станаха червени, после толкова тъмно червени, че дори бе възможно някой човек да си помисли, че цвета им е станал черен. Но наоколо хора нямаше. Само скелета и короната властваща над очуканата дървена масичка, покрита с безполезни илачи.
Ръката не можеше да я достигне и биеше безсилно по издрасканата дървена повърхност. От ноздрите се стекоха черни струйки, гнили останки от зъби се впиха в оголени венци под зверския натиск на челюстите, скелетът покрит с кожа виеше и предсмъртния му вопъл разцепи смрадливия въздух в стаята. Протягаше се към студената корона с последния си дъх. Само да я докосне и младоста ще се върне, животът ще бликне отново в мършата! Така е ставало десетки пъти. Изтърпяваше последните години в тежки болести и адски мъки, но в последния ден, в последната минута и с последния си дъх докосваше студената корона и се връщаше към живота. Млад! Щеше да преживее петдесет, шестдесет, дори седемдесет божествени години в цветущо здраве и безоблачно щастие, е след това си плащаше с многобройни и често тежки, болезнени и нелечими болести, но знаеше.....ВИНАГИ ЗНАЕШЕ, ЧЕ НАКРАЯ ЩЕ НАЛОЖИ КОРОНАТА НА ГЛАВАТА СИ! Ще бъде млад но ще е запазил натрупаният опит от три века, откакто се сдоби с короната. Той знае какво иска, ще бъде богат отново, ще се развихри и ще се отдаде на смъртоносните си страсти, ще си плаща и ще получава каквото пожелае. Ще купува и продава животи, ще бие, ще мачка, измъчва и ще притежава хора и продажни души. Ще бъде, не, той е! Той е, господар на живота! Само да се докопа до короната! Само да я сграби отново в хватката на сбръчканата си ръка.
Костеливите пръсти трептяха, сиви и сбръчкани на сантиметър от короната. Сухите клепачи се склопиха над кървавите изцъклени очи и с озъбена гримаса скелета се изтласка още сантиметър настрани и почти докосна короната. Почти! Вонящите завивки спираха движението му напред! Напред! Клепачите се повдигнаха и откриха облените в тъмна кръв очи. Вперили поглед в короната. Другата костелива ръка зашари по омазнените гънки на завивките и немощно се опита да ги отметне. Не успяваше и след още няколко немощни подрасквания, главата се извърна към изпружените в леглото останки от тяло. До далечния му край стоеше висока фигура. Обвита сякаш в пластове непрестанно течаща и преливаща енергия, в променящи се нюанси от тъмносиво до черното на космическата празнота. В процепите на този плащ, заплетен от енергийна сянка, се провиждаха части от тяло изградено сякаш от пламтяща лава, нацепено от жили и вени от тъмна материя.
Огнен юмрук стискаше масивната, излъскана дръжка на елеваторна брадва, подпряна върху лявото рамо на фигурата. Дясната ръка бе отпусната небрежно надолу и леко напред от тялото, протегнат напред огнен показалец небрежно затискаше вонящите завивки в леглото на живия скелет. Долният край на продъненото легло, мърлявите завивки, както и нозете на скелета вече горяха. Той изписка пронизително и се сви на топка от ужас. Тухлените стени на стаята на смъртта се нагряваха с невъобразима скорост и живия скелет осъзна, че може би ще бъде лишен от короната този път. Това бе неприемливо за него. С озъбена гримаса, с протегнати кости и кожа се метна към шкафчето вдясно. Грозно дървено шкафче с надраскана повърхност и очукани ръбове, увенчано с короната. Ръцете на скелета разблъскаха панически шишенца със сиропи и фалшиви лекарства, които се разлетяха в нажежения въздух на стаята и в средата на своите параболи се пръскаха на ситни стъклени шрапнели, а съдържанието им се изпаряваше мигновено.
Скелета почти докосна короната, изкривените кости на шестопръстите му ръце бяха на сантиметър от студената повърхност, когато в някои части на стаята времето спря. Окървавените очи на живия скелет се завъртяха по посока на фигурата с брадвата. Жалкото подобие на тяло и протегнатите алчно напред ръце висяха неподвижно в пространството, в невъзможна поза, противоречаща на нормалните физични закони. Но в този момент нищо в тази стая не се вписваше в общите закони за нормалност.
Лявата ръка на фигурата с плавно, неумолимо и мощно движение замахваше надолу с елеваторната брадва. Живият скелет проследи с поглед това движение и неговия завършек сякаш не го учуди много. Брадвата, съдържаща в себе си теглото и мощта на хиляди светове, преряза под лактите протегнатите напред костеливи ръце, но дори не докосна повърхността на масичката за лекарства. С ново плавно движение оръжието се върна обратно на лявото рамо на фигурата, като съприкосновението с енергийната обвивка бе придружено от звука на милион чука удрящи в синхрон милион наковални. Фигурата се протегна и събра отсечените кости, с небрежността с която ратай събира съчки и подпалки пръснати по двора. После ги хвърли в краката си, където бетонът вече гореше, но в спрялото време костите просто преминаха през пламъците и изтропаха на пода. Очите на живия скелет се местеха от фигурата към окървавените чукани, от там към недостижимата корона.
Фигурата протегна отново свободната си ръка и взе студената корона от дървеното шкафче. Сребристият диск с пресичащи го перпендикулярно стотици тънки игли, се полюшваше сред огнените пръсти и оставаше ледено студен. Времето се върна към обичайния си ход. Все още живия скелет с отрязаните ръце се стовари върху вече горящото шкафче. В стаята бушуваше огън и писъците на скелета се загубиха сред бушуващата стихия, после останките му много бързо догоряха и неговата история приключи.
Стаята догоря. Стените бяха превърнати в твърда стъкловидна маса, прозорците зееха отворени към чернотата на космоса. От прага на изгорялата врата започваше стръмна пътека водеща надолу към блата и торфища с надвиснали ниско мъгли, сред заоблени хълмове. Фигурата тръгна с широки стъпки надолу по пътеката. Не след дълго, зад хълм покрит с лайняно кафява трева, забеляза плешив, мършав селянин да проклина с дрезгав глас живота, смъртта и всичко останало, докато се опитва да извлече бивол затънал до средата на корема в лепкавата кал на дупка отворила се във влажната неблагодарна земя. Селякът виеше, изпъвайки мускули и жили, за да удържи неудържимото, докато животното примирено потъваше все по-дълбоко. Фигурата го наблюдава дълго, борбата бе безсмислена, но това не означаваше, че ще бъде кратка. Биволът вече бе затънал до врата и повличаше селянина след себе си. Той продължаваше да вие, като чакал срещу сивите надвиснали небеса.
Фигурата стовари брадвата си с тъпото в пръстта на пътеката. Земята потрепери, биволът изхвръкна от калната яма и се стовари върху селяка, смаза го почти до смърт, после се изправи на крака, отръсква се от калта, измуча нервно, тръгна напред като стъпка човека и пресече пътеката където започна да пасе кафявата трева. Фигурата доближи смачканото, като непотребна хартия тяло на селянина и се взря отвисоко в него. Животът се отцеждаше бързо. Сребристия диск на студената корона се полюшваше в ръката на фигурата обвита в преливаща енергийна сянка. Селякът пое последния си дъх. Фигурата наложи със замах короната на главата на селяка. Иглите се впиха в скалпа, дискът се стегна около умиращата плът. Тялото се разтресе в конвулсии и се запремята по пътеката, сякаш подритвано от пиян великан. Фигурата продължи надолу по пътеката без да се обръща и скоро се разми в мъглите. На пътеката с разтреперани крака и стичаща се кръв по челото се изправи нискочел здравеняк. Огледа се и забеляза на десетина метра от пътеката, сред треволяка с лайнян цвят, бивол който пасеше невъзмутимо. Целият бе покрит с кора от засъхнала кал. Внезапно предните крака на добичето пропаднаха в кална дупка. Биволът измуча уплашено и се замята в усилие да се измъкне, но всъщност затъна още повече.
Нискочелият здравеняк приседна на една буца торф, задъвка стрък трева и гледа бивола докато той бавно потъваше. Калта заля устата на животното, напълни ноздрите му и в очите му гореше дивия ужас на безсилие породено от неразбиране. Калта заля изцъклените очи и последните мехури въздух изпуснати от бивола се спукаха весело, след като избиха на повърхността. Сред джавакащите звуци, с които жадната земя засмука бивола в себе си, се промъкна весел кикот. Нискочелият здравеняк се изправи, изтупа отгоре-отгоре калта от дъното на провисналите си гащи и тръгна с усмивка надолу по пътеката. Измъкна със замах тесния, леденостуден сребрист диск впил се в скалпа му и хитиновата плоча под него. Това предизвика кратък крясък на болка, но не бе нещо с което нискочелият да не може да се справи. След това напъха короната в пазвата си, обърса струйките кръв стекли се по челото му и ускори крачка. Спомняше си всичко, всичко! Почеса червения си врат с дългите нокти на трипръстата си десница и разрани пъпките избили там.
Очакваше го дълъг живот. Просто подушваше възможностите. Спускащият се здрач и мъглата дрейфуваща сред ниските хълмове го погълнаха изцяло.