автор: ladyinblack

Висока е цената на твоето присъствие -
единствено в мъглата забрава - допустимо.
А рестото в дланта ми са мигове откъснати -
протяжните въздишки и кратичките рими,
размитите предсънно любими очертания,
в които нежността ми се влива и притихва.
Залогът е копнежа - наивно премълчания,
смехът ми - поръчител, а спомените - лихва.
Щом банката на всяка възможност е фалирала
защо се доверявам и търся те отново?
Животът ни е често по-труден от умиране,
защо държим в сърцето сачмите от олово?
Онази вечна липса нали по теб е, Господи
и вдъхнатата пепел сама e просто нищо?
Защо тогава тръпнем за нечие докосване,
защо и аз бленувам за ласкаво огнище?
В рулетката на дните въртят се епизодите,
но винаги оставам в позната ми сцена -
заплащам със безтебие посоките пребродени.

Тъгата - тя е гратис, защото е безценна.