автор: Valens

Гласът ти ме погали сутринта,
целуна ме със устните си нежни,
промъкна се издайница-сълза
затичана към миговете прежни.

Докоснах те. Прегърнах те. Сега
очите ми чрез пръстите те „гледат“
по скулите, брадичката, врата,
ръцете със изкуствени протези...

Ти само с глас ме галиш сутринта.
Поредна сутрин... след оная вечер
с линейките, горящата кола
и жребият на мрак да съм обречена.

Спаси ме с риск за своя си живот,
ръцете там, във пламъка, изгуби,
но все шептиш: „Обичам те, Любов!“
и в двама ни танцуват пеперуди.