автор: geostal

Красива августовска вечер. Поглеждам часовника – наближава полунощ. До преди малко изпразвахме халба подир халба с българско наливно пиво. Сега крача по разкривения тротоар към къщи. Топло е.
Вдясно от мен е осеметажен панелен блок с остъклени тераси. Вляво е улицата. Икономичните улични лампи с матовата си светлина ме карат да ходя уверено. За миг до тротоара спира такси. Не е за мен. Поглеждам вдясно към осветения вход на блока и през стъклата му виждам позната глава. След това – още една. Шефът! Какво ли прави тука! Галантно отваря вратата и пропуска пред себе си една колежка. За миг погледите ни се засичат, правя се, че не съм го познал и си продължавам. Не мога да се спра и да ги питам как са. Ясно е как са. Евала на шефа – с двайсет години е по-голям от нея! Викам си: “ Това си е конфликт на интереси!” После разсъдих мъдро и си рекох: “ А бе, нали не са еб……. мене, кво ме засяга!” Така успокоен, целеустремено продължавам пътя си, виждайки задната част на жълтия Опел Астра.