автор: methodius

Не, Елингтън!...
Не! Цветът на розата бе накълцан, а стъбълцето и - прорязано. Нали същото стори джазът, третирайки музиката! Аристократизмът се състои в неумолимата намеса, под самата изтънчена регламентация на договорните отношения. Творецът, в крайна сметка, запълвайки празнини, се разтоварва от излишно съдържание. Ние сме заедно и сме принудени да съществуваме икономически - против убежденията на моралния философ. Моралният философ е вечният съвременник и съучастник, т. е. хроникьор на императорски подвизи или подстрекател на плебейски бунтове. Той - дали утвърждава институциите или проектира революциите - предимно разсъждава: върху действителността на обществото, създавана от други, не от самия него. Юристът пък, на свой ред, е историограф на моралните философии. Но тълпите са жадни за подстрекателство. Икономически - всички цели са постижими с едно-единствено средство. Моралният философ е неподкупен - поощрява постигането на една цел. Всички средства - една цел. Общо взето хората са покорни. Абсолютната истина би била насъщна в егоцентризма на размисъла. Писаното обещание - договорът - вдъхва спокойствие у духовете: подобно религиозен ритуал или ритуал по медосъбиране. Ние не отхвърляме Бог, ние отхвърляме Христос! И ни кипва. Контурите се разливат, метаморфозите на цветовете са неузнаваеми, пламтящи. В семето си насилието е бунт, възпаление, ражда се от бунт, възпаление. Ние отхвърляме насилието - само защото е бунт! И удържаме победа! Придърпахме сетивата си обратно във вместилищата им. Семето не кълни в ледена пустиня. Силата на въздържанието - не изнасилихме традицията. Не преставаме да бъдем призмодумци. Стерилитетът на чистия разум! А тежестта на излишъка от любов? Да се нарочи нов писоар! Умовете са напрегнати в рефлективно очакване - може да се каже, че не бихме се изненадали при връхлитането на бурята. Небето е притъмняло от известно време и почервеняло по ръбовете, но какво от това! Напира нашата бирена зрялост.