Като станиолени люспи
от празнична конфета,
волно във въздуха
трептяха четири гълъба.
Въртяха спирала.
С гърди срещу мене
просветваха бели.
В профил, изчезваха.
В полукръг завъртени,
с гръб срещу мене
помътняваха сиви.
После, пак изчезваха.
Двата чифта
в единна спирала
сменяха си местата –
от бяло на сиво,
от блестящо на мътно,
от плътно в невидимо.
Откъснаха опашката
на спиралата
в очите на гущери
… и се спасиха.