Думите - последни топли залези
есенните цветове прегърнали,
искат да разказват приказки,
да си спомнят за момичета -
кратки, хубави, обичани,
случили им се през лятото.
Думите - като бездомни кучета
са на глутници през зимата.
Върху снежни бели листи
лаят тъжно срещу нищото,
вият някакви проклятия.
Замразяват летни спомени.
Думите през пролетта са истински.
Те обичат цвят на ябълка
навалял върху посоките
на очаквани премеждия
и това, което сигурно
ще се случи чак през лятото.
Голи, думите сега са влюбени.
Помнят есенните приказки,
виещите зимни глутници,
пролетните мокри безпосочия...
Искат да е дълго топлото.
Летни думи. Безпричинно хубави.