автор: geostal

Неделя е. Пазарен ден. Вървя и се наслаждавам на пролетното време. Хора щъкат навсякъде – забързани, забавени – всеки към своята цел. Дочувам музика и после виждам откъде идва: уличен музикант, човек на възраст, с акордеон и шапка, поставена на земята.
Хората поглеждат и отминават, а той свири ли, свири…И аз ще го подмина, но някъде на около десет метра от него виждам на земята да лежи свенливо петолевка, сгъната на две. Късмет! Вземам я с елегантно движение на тялото. Поглеждам отново акордеониста, който вече свири и пее жална песен. Приближавам се, поглеждам човека, поглеждам шапката – на дъното се мъдрят бели и жълти стотинки. Покривам ги с петолевката. “Колко съм щедър!”- мисля си и продължавам целеустремено по своя път.