автор: apostola

Всяка съчка ми е мила,
всеки клон ми е ветрило.
Всяко слънце ми е сила
и във мене се е скрило.

Всеки лист ми е мембрана
и в сърцето е преграда.
Всеки корен ми е рана
и дървото в мене страда.

Че короната я брули
всеки вятър на живота.
И ме галят нежни хули
в пътя ми на всяка кота.

Аз вървя!Не спирам даже
и този път ще го превзема.
Кой каквото ще да каже,
моето си аз ще взема.