автор: Iszaard

Кого ли чакат гълъбите сиви,
решили да живеят над тавана ми?
Със сигурност по своему щастливи,
без спомени са, но и без рани.

Герои от хартия ли сънувам?
Та те са до леглото ми строени.
Готови още днес да отпътуват
към своето измислено безвремие.

И може да ги пусна да си идат...
Но в марша си са сякаш от олово.
Изпращам ги в безкрайни мигове.
Но, ето че завръщат се отново...

Възможно ли е, питам се, изобщо
да полетя на чисто? И без памет.
Крилата ми хартиено-оловни са.
Но по-добре е с тях да си остана.