автор: ZAGORA

Властна Самота вилнее у мен.
Бог е сътворил от Самота Вселените,
затова в утрините на хоризонта студен
Тя изгрява и гори духа ми.

Блиндирана е недостъпната й ограда
когато Самотни дъждове валят от сърцето ми.
Стичат се по покрива на съзнанието
и тежко падат от капчуците на очите ми.

Самотни сънища сънувам,
защото Самотата всяка нощ из тях се разхожда.
Самотно си говоря,самотно се вълнувам
Думите й самотно ме пробождат.

Опитвам се огън да стъкна
в угасналата си душа, да се надвикам със Нея,
но глухите се правят,че не чуват,
затова стискам зъби и... пея.

Волята ми е чуплива и тънкостенна
когато пулсът на Самотата с моя се слива,
а диханията ни в едно преливат.
Ничия милост не може да ме спаси.

Ехото от моето име е отвъд хоризонта
Самотата погълна сенките на приятели.
Настоящето е прастаро като мастодонт,
а бъдещето е крило от невидим ангел...