автор: Rodenavlotos

...а после се препъна като мравка на вратата ми,
защото прагът й ти се видя висок и страшен.
Но ти не знаеше, че аз стоях зад нея плахо,
и чаках времето, като пчела да ни опраши.

И чаках да узреят плодовете ти на мои клони,
от градинаря- Господ вещо ашладисани,
а после същите пчели с ръка разгоних,
защото в стиховете ти така бе писано.

Защото беше казано: „На изток сфинксът гледа!
Душата си във пясъците не погребвай!
Качи се на камилата, сърцето следвай-
ще стигнеш прага й и ще се спънеш в него.”