на Стефка
До днес премълчавах.
От днес ще я вдъхвам –
„тъгата няма нужда от приятел.”
Тя е самият твой приятел –
обича те, в тишината ти се сгушва,
понякога те изоставя.
Щастлива си за мъничко в мисъл/чувства.
Когато се отдалечи от теб, сближава се с друг.
Така се умножават приятелствата –
близост до близост, горест до горест.
И нагоре, нагоре…