автор: solar

Беше преди всички.
Слухът търси угасена
нежност.
Очите - белег от рана, поръбена
от времето.
Нозете, скали са и не тръгват на никъде,
а пътят - безмълвно окалян,
уста на риба, в заключено мълчание.
Един врабец неистово търси
трохите на лятото.
Светулката я няма.
Пейзажът не е изчезнал - същото дърво
с изцедените листа.
Посрещнах се. Скука
на съвършен охлюв, скрит в къщичката на гърба си.