автор: ANG

от вчерашна,
висяща на закачалка
усмивка,
се оттича

с
т
р
у
й
к
а

сутрешно горещо кафе.
потича по шийката
и,
бродирайки околохълмие,
пропада в едно лунно кратерче,
запълва го
и
се слива
с кондензирано бяло безумие
на една малка среднощна музика -
любовен елексир.

после потокът,
наситен със желания,
меланжно протича
все по-надолу,
слаломира като
черно-бял

м
р
а
в у
н
я
к

из храсталака
от детерминирано време
и намира
убежище
в една притча
под една слива
и на една шийка,
тръпнещо
влажно
и
накапучинено.

само едно зоИдче от 40 000 000 ЩЕ.

За Зачатие І натисни Тук