автор: nina_nina

Не сме били
двамата
тука
никога,
не сме стъпвали
по смачканите плодове на черниците,
само аз
и сянката ми
бродим тук,
аз бяла,
тя мрачна,
сянката на моето желание,
оплетена
в летните ръце на момчетата,
капките река
по още гладките им гърди,
капките жега в кожните ми гънки,
времето се разтегля,
един дълъг и бавен
речен ръкав
и докато броя кое лято е,
разбирам,
че е края на моето.