Странно е. И някак твърде просто.
Точно математика от мисли.
Втурвам се да диря външни лостове,
та дано ми очертаят смисъла.
И залутвайки се в неизбежностите,
след безбройни опити прозирам
своята небрежна споделеност -
някаква обратност на намирането.
Може би си нямам гледна точка.
Твърде неочаквано съмнение...
Всяка мисъл сякаш е с посока,
непременно по съпротивлението.
Може би за миг съм се докоснала
до идеята си по-дълбока,
че животът не е будна косвеност,
а загледана в съня си точка.