автор: ivalex

Преди да си тръгне Есента остави закърпено местенце в облачето, капчица засъхнало гроздово петънце сок, една залутана оса кацнала на падналите круши намигаща с оченце. После Есента се търкулна по хълма като медена монета тракийско слънчице и се скри в долчинката. Почука на портите на Зимата, събу си сандалите, заплете в житените си коси две жарави от звездите та да я топлят по пътя към дома и въздъхна.
Шепа залутани светулки се втурнаха да се сбират под полите й, а Есента им направи дупчица в раираното си джобче, сетне отхапа от една ябълка и приседна на влажната трева.
Колко се бави Зимата, а как и се придрема на Есента. Тя се огледа и видя едно жълтоперестото синигерче кацнало на един храст целия покрит с сребърни листа и блестящи оранжеви топчици. Деветте палави южни вятъра рошеха опашката на птичето, му свиркаха в ушенцето...
- Кога тръгваш за оттатък, на топло.
- Любопитен съм да видя пак зимата, оставам тука.
- Тръгвай, тръгвай после ще е късно, тръгвай с нас.
Ято диви патици подреждаше на небето ребуси, едно перце полетя надолу. Ветровете го пипнаха, стреснатото перце разпери ръчици и се издигна нагоре, нагоре да се върне при патиците.
Жълтото синигерче огледа дръвчето, и клъвна едно от оранжевите плодчета.
- Бррр... ама то било кисело. Как го ядът врабците това?
- Чик чик, хвана се, хвана се... пробва ги нали?
- Не стават за ядене. - намръщи се птичето.
- Не стават, ама ни послуша и дойде да ядеш. Хи хи, чик чик вие синигерите сте големи жълтури.
- Да не знаех кой с жълто около човките, идете се огледайте в локвата..
Птичките изпъчеха коремчета и смешно се препираха. Есента протегна ръкави и тръсна от тях няколко китчици червеникави плодове от калина, ала птичета не ги видяха.
По надолу в локвата от сутринта се миеше едно облаче, то чу разправията и се разсмя, а краища му се накъдриха. Щом си среса перчема, то вдигна мокри крачоли и побягна да си поприказва с рояка пеперуди смучещи сок от димитрочетата. Две брезови листенца кацнаха на тревата, едното беше златно, а другото с точици. Синигерчето ги видя тях и литна да провери какво е написано на гърба им. Понякога брезата пишеше малки писма на птичките, друг път смешни стихчета и приспивалки на гъсениците.
- Пада скреж и звън от хлад - сричаше птичето. То умееше да чете защото миналата зима беше стояло на прозорчето на Пепичек докато той се учеше буквите. А после продължи - иде зима, студ и...
- Хайде, ела да играем с топка - махаше с крачета черното паяче Тик от своята чудновата мрежа - от четене ще те заболи кратуната. Гледай имаме нова топка. Мятай.
Синигерчето цяло лято клатушкаше паяжинката, силно хвърляше меката топка от паяжина точно в средата, а паячето я улавяше миг преди да прелети през мрежата.
- Знаеш ли Карфичка има кашлица? - поде паячето.
- Затова ли си у дома?
- И температура има - поясни паячето.
- Дали ще яде препечени филии?
- Майка й ми каза лимони с мед.
- Пеперудите са по киселото, или не, не май бяха по сладкото. Ааа, трошички от сладкиш може ли?
- Отивай намери лимони.
- Имам друга идея - чуруликна синигерчето и литна към храста със сребърни листа.
Откъсна една оранжева топчица и хвръкна през полето към боровата горичка.
Есента стана и закрачи след птичето искаше още малко да му се порадва.
Пилето кацна на една тънка смъркова клонка. Старата паячка го чакаше, тя подхвана долния край на кафявата си престилката си и търкулна плодчето вътре.
- За Карфичка е, ама не е лимон.
- Какво е? - притесни се паячката.
- Кисело топче, нека пийне капчица?
- Добре, щом е киселичко може.
- Утре ще е здрава - писна птичката и литна.
Есента скръсти ръце и се усмихна.
- Значи това би приятелство - прошепна тя на себе си. Закопча копчетата на вълненто си елечето и с бърза крачка се върна пред портата. Като стигна там тя усети, че ръбовете на полата й лепнат, а краката й мръзнат. Опря цяла длан и почука още веднъж, тоя път екота прокънтя далече, високо над портата.
Пантите се прокашляха, а въздуха охладня от очакване, портата се отвори. Зимата излезе и рече:
- Идвам.


Цялата история заради една малко плодче от ракитник, което се търкулна от ръчичките на дъщеричката ми и тя попита за кой ще е това топченце. Благодаря за прочита.