автор: daro

на Райсъна

Върви, поспре,
обхожда с поглед
застинало море,
обидени пространства,
прекъснат път…
поеме въздух,
глава сведе,
очите му окапват
във чифтове отвори
и неподвижните нозе.
Потръгне. За къде!?
Отива си нататък
с воля във ръце
и колене от камък,
оставил мрежи,
поплавъците безнадеждни
върху мокър пясък.
Пунктири по трасе
извило се на запад,
бележат алгоритъм на духа.
И после пак замре.
Албатрос прекършен
върху патерици две,
просиява и размисля:
Ако си Тръгна
умират двама –
аз
и едно сърце
наречено човек!