автор: nickyqouo

Ветровете безжалостно брулеха сухите хълмове покрити с редки разкривени храсти. Пряхоляк се вдигаше от мъртвата почва и съскаше злобно по кафяви листа. В гръмотевичното но бездъждовно небе облаците се сблъскваха във въздушни войни но раждаха само безплодни светкавици. Слънцето грееше другаде.
В сумрака на дългия ден електронния бинокъл на Разузнавача обхождаше хоризонта. Нищо! Пустош на десетки километри. Същото бе видял и в земите над които бе прелетял със своята совалка, докато следваше сигнала. Планетолетът му клас „Бухал“, кръжеше в ниска орбита и изкуствения интелект също неотклонно следеше повърхността и околностите на планетата. Разузнавачът получаваше данните директно на екрана на шлема си, но за момента нямаше нищо обезпокоително, нито дори интересно и той ги игнорираше. Иконите оставаха оцветени в бледозелено и в края на зрителното му поле. Отлепи с бързо движение окулярите на бинокъла от златистото лицево покритие на шлема и погледна вляво от себе си. „Керанг“ висеше на два метра над сухата безжизнена почва и около нажежените задните сопла се забелязваше оранжев ореол. Двигателите бучаха на ниски обороти и совалката бе в готовност да се стрелне далеч от това място щом разузнавача се качи на борда. „Керанг“ имаше формата на острие на кинжал с плавно разширение в средата, Четири издължени сопла в задната част и седем антиграв пръстена с различен диаметър но с еднаква дебелина, разположени по дъното на машината бяха единствените неравности по съвършената полирана повърхност.
Разузнавачът се наслаждаваше на гледката която му предлагаше „Керанг“. Ботушите на костюма му изскърцаха докато се обръщаше рязко и с широки крачки пое към останките на звездолета, които бе открил тук. Времето и неспирните ветрове носещи суха пръст, мъртви храсти, камъчета, листа и друг боклук бяха зарили подгънатите, някога мощни стълбови подпори на които се опираше гигантския диск. Бе полегнал на една страна и там пръстта вече го превземаше. Конструкцията бе доста стара като дизайн, но размерите бяха внушителни дори за Разузнавача, който бе видял значително технологично многообразие в звездните системи които бе посетил. А те не бяха никак малко, както се казва бе видял „и две“ „и двеста“. Звездолетът бе стар, нямаше съмнение в това. Не откриваше признаци на живот в района, нито от местни форми, нито от хора. Звездолетът бе от Старата Земя, това също бе извън съмнение за Разузнавача. Находката бе голяма. Надяваше се, че в недрата на чудовището няма да намери оцелели мутанти след стотиците години, които машината бе престояла на това забравено от галактиката място. Не му се занимаваше с избиването на мутирали човекоподобни. Искаше си плячката. Чисто и просто. Все пак трябваше да бъде предпазлив и да подходи внимателно. Реши да не изключва за момента силовите щитове които пълзяха по мощните брони покриващи космокостюма му.
Атмосферата на планетата предлагаше въздух годен за дишане, но температурите бяха ниски и ветровете постоянни. Уредите показваха, че радиационния фон не представлява заплаха за екипировката и здравето на Разузнавача. Гръмотевиците в небесата създаваха мощни електрични полета, но изкуствените интелекти на планетолета и „Керанг“ не ги отчитаха като проблем. Разузнавачът крачеше по песъчливата земя към звездолета, катереше се по наклона към носовата му част зарината в пръст и прахоляк. „Керанг“ го следваше с нисък тътен на около петдесет метра, сякаш завързан на края на въже, но в действителност вплетен в мозъчните вълни и сигнатури на Разузнавача. Той пристъпваше по плавния наклон, извървя стотици метри докато най-сетне ботушите му забиха подметки в кънтящата метална повърхност, потъмняла от вековете и от неспирните удари на прахоляк и дребни камъчета. Донг! Донг! Донг! Мощни удари сякаш разтресоха и прокънтяха в съзнанието на Разузнавача. Сетивата му настръхнаха и всички бойни единици на „Керанг“ с кратък писклив вой заредиха енергийните оръжия. Корпуса му настръхна от дула, които нарушиха гладката полирана повърхност. Тежък порив на вятъра захвърли гъст прахоляк, който отблъскван от силовите щитове на космокостюма, се завихри и скри в мътен облак фигурата на Разузнавача. Иконите, допреди секунда бледозелени и в края на зрителното му поле, изведнъж пламнаха в огненочервено и заеха централно място. Плътната ръкавица на дясната му ръка стискаше дръжката на оръжието и .......

ДОНГ! ДОНГ! ДОНГ! Блъскането по каската не спря, докато дванадесетгодишният Панчо стреснато не вдигна глава изскубвайки се стреснато от съня. Свали от главата си лъскавата мотористка каска с надписи „Кавазаки Сторм“, която принадлежеше на неговия братовчед Миро. Потното му лице с месести бузи и ококорени очи срещна строгия поглед на малки очички, потънали дълбоко в грозно лице. Лице обвито в мазна брада, осеяно с бръчки и излъчващо облак от долнопробни алкохолни изпарения, примесени с дъх на прокиснала тригодишна туршия.
- Марш навън бе, мърльо! Цял следобед те търся, мърляч с мърлячите! Скатал си се в бараката и дремеш, а? - думите бяха придружени от мощна плесница зад врата, а последната фраза и с ритник по задника на подскочилото, сякаш от токов удар момче. Панчо блъсна вратата на бараката с инструменти и изскочи в светлината на последния горещ ден на лятото. Захвърли каската. Хукна през двора към оградата, докато думите на чичо му Васил /и баща на братовчеда Миро/, го застигаха:
- Кой ще натовари тия купчини с тор в ремаркето бе, тиквеник с тиквениците? Ще ти отпоря ушите момченцеее! - продължаваше да се дере зад гърба на Панчо озверелия дъртак, с лице разкривено във вълча гримаса, напредващ с тресящо се шкембе през калния двор. Марш да бачкаш, вампир малък! Чакали храня, еейййй, мързеливци, хиени, които късат от постния залък в устата ми! Ако те докопом пак ще...... - не можа да довърши фразата, защото настъпи черната каска на сина си, глезена му се изкълчи и огромното тяло се стовари в земята и разплиска плитка локва съдържаща качествен разтвор от мазна глинеста почва, свински лайна и птичи курешки. Воят надаван от Васил продължи да преследва Панчо докато той възви към кладенеца, където имаше подпряна лопата с дълга дръжка, грабна я и закрачи вече по бавно към голямата порта на двора. Чичо му се надигаше с псувни на уста от калта.
Панчо се отдалечи подтичвайки надолу по уличката към съседната стопанска сграда, където се виждаше задната част на ръждиво грохнало ремарке. Пред стопанската сграда по улицата имаше участъци все още покрити с асфалт от едно време. На един от тези участъци лъщеше голямо, мазно петно от изтекло машинно масло. „Сигурно стария трактор пак се е скапал!“ - помисли си Панчо. Подпря лопатата на стената на сградата с олющена мазилка и погледна назад, към къщата на чичо си. „Тате го няма. Като си дойде ще го смачка тоя, нищо, че са роднини...А мама и без това е толкова заета и уморена. Ех...ако можеше тате да си дойде.“, мислите му бяха прекъснати от грозното бучене на мощен мотор. Зад ъгъла изскочи матово черна машина, красива и устремена. Яздеше я братовчеда Миро, без каска. Забеляза по-малкия със седем години Панчо и реши да се изфука пред дребния. Форсира мотора и го вдигна на задна гума. Всичко се случи, разви и приключи за около шест секунди. Машината се хлъзна в локвата машинно масло, тресна се в земята, Миро излетя от седлото и пухкавото му тяло се затъркаля по улицата. Машината подскачаше като обезумяла, подмятана от бясно въртящата се задна гума поела енергията на мощния двигател и летеше като снаряд към Панчо. Момчето гледаше като хипнотизирано.
Опрял е гръб в тухлената стена с изкъртена мазилка на порутената плевня. Няма икони и потоци с информация, няма брони и космокостюм снабден със силови щитове, тате го няма, а мама още не се е при..... Панчо пое удара на триста и петдесет килограмовата машина. Тялото му се смаза за части от секундата, стената на паянтовата сграда рухна отгоре и ги погреба. Не мина много време, само колкото дебелия Миро да изправи охлузеното си и натъртено тяло от изровената улица и част от покрива рухна, керемидите потекоха като кървава река надолу и се пръскаха на ситни парчета под тежестта на сто години.
Миро отупа прахоляка от провисналия си анцунг и стреснато подвикна към купчината тухли, строшени керемиди и парчетии от прогнили греди обвити в облак прах:
- Ей, каиш! Аре ставай, k`во се пра`иш, бе? Ей, дришльоооо, ставай бе! - почеса се по чатала и когато не получи отговор запристъпва от крак на крак.

Разузнавачът стоеше с разкрачена стойка под мрачните надвиснали небеса в бързо настъпващия мрак и стиснал в ръце оръжие очакваше пълчищата мутатанти които извираха от ръждивите люкове на звездолета от Старата Земя. От дулата на „Керанг“ изригна огън.

Резервоарът на мотора избухна и разхвърля парчета от тухли, керемиди и месо околовръст, после всичко продължи да догаря спокойно.