автор: arkoudaki

Селото е ниско и неравно,
схлупено и овехтяло,
скрито сред тревите е отдавна,
някак си изгубено е,
тънещо в забрава...
А беше пъстро село, гайдаклийско,
на мегдана виеше хора,
във полята класеха житата,
руйно вино зиме, песен на софра...
Днес ме гледат само празните къщя,
гущер ще пребяга, бурен сред тъга,
вятър ще разклати плачеща върба...
Някой ще попита: Как така умря?!!