автор: melanholika

Корени, кости и камъни,
(може и в друга поредност)
спъват ме, свикнах да падам,
даже ми е потребно,
да си затварям очите
с пръст току - що разорана,
във която ще никнат
копър, коприва, промяна
(може и в друга поредност.)
Преди още да се родя,
преглътнах патоса с който
разказвате за честта
с такива високи думи,
по-високи и от топола.
Аз обичам тихо и просто,
беззащитно и голо.
Ще ме прониже небето,
по-остро и от спасение,
преди да преглътна ръце,
научени на отнемане.
После ще се родя пак змийче,
калинка с точици черни,
после пчела, вълче,
след това птица прелетна,

може и в друга поредност

Даром ви давам думите,
но оставете ми, моля
едно въже тишина
на върха на тополата