… а не се женят за принца…
***
Денят на екзекуцията, 12 400 стандартна година
Люка се разтвори и освободи капсулата. Тя стремително запада, припламна и се втечни. Зенит* усети стопяващата жега само за миг.
Не умря, нямаше време. Собствената и гравитация и налягането отвън работеха заедно и съзнанието и остана приковано във флуидната капка* остатък от изпарението. Всичко вървеше по план, дано само не падне под собственият си радиус*. Тогава ще се слее със сингулярността* и всичко ще пропадне. Движеше се твърде бързо, вероятността да изпадне под собствения хоризонт* се покачваше застрашително. Нямаше какво да стори и в отчаянието си помисли:
- Боже докажи, че съществуваш.
- Ама разбира се, а и как да пропусна да се запозная с едничкия човек посмял да ми стане наследник? – Зенит почувства как осезателно се забави в спускането си – Не си го и помисляй! Няма нищо свръхестествено, просто ти добавих собствената си инертна маса. Трябва да знаеш че постепенно губим всемогъществото си адаптирайки се към условията в новата среда. Скоро трябва да те пусна защото инак общата ни маса снижава критичния праг и също може да предизвика свиване под хоризонта. За мен беше истинска чест да ти бъда котва. Дано бъдеш благословена като мен да се срещнеш със своя наследник. А сега както се казва „С Бога напред”. – засмя се на остроумието си Божана проследявайки светлата диря.
Зенит обърна цялото си същество към сингулярността. Както и предполагаше дифракционна решетка*, така насукана че процепите се стесняваха под Планковата* дължина, но ги имаше и Зенит щеше да успее да дифузира* в първичната пяна*.
*
Божана се извъртя обратно доволна от стореното. Добре че момичето се изпари, самата тя не можа и макар да оцеля преживя много гадни моменти. Всичко се подреждаше, Зенит щеше да даде начален тласък на всичко до което успееше да се докопае и най малката й съзнателна капка. Дори само една от Вселените и да оцелее, линията на живота нямаше да бъде прекъсната в континуума. Унесена в мислите си Тя заспа за пръв път без да сънува своето собствено кошмарно спускане.
***
3 дни по- рано
- Не може да си го сторила! – беснееше Макс.
- Разбира се че не съм, саботирах врага, така малко ли ми вярваш? – изпитателно го погледна Зенит.
- Някой те е натопил, само да пипна жалката твар…
- И няма да направиш нищо. – каза тя с равен тон незначещ нищо, обаче Макс ужасен видя истината в очите й:
- Божичко, ти си пуснала слуха за държавна измяна…
- Не разбираш, не трябваше да има път за отстъпление!
- Ти съвсем ли се побърка? –изкрещя той извън себе си.
- Адмирале, три стандартни периода.
- Идвам – усмихна се Зенит на офицера, той поклати посърнало глава и излезе. За миг се почувства виновна заради лоялността на хората си, но не сантименталността убива делото. Тя се обърна към Макс и улови в длани лицето му:
- Скъпи, погледни ме! – той съкрушено вдигна очи – помниш ли преди мобилизацията, какво ни разказваха за такъв преход в Академията?
- Невъзможен е! Примера че влиза слон, но от това което му се случва, остатък може да излезе едва мравка?
- Да точно това, но то не е важно…
- А кое, кое е важното… – скочи с нова ярост. Вече с ръка на дръжката Зенит се обади за последен път:
- Важното е като премине Мравката да Помни, че е била Слон.
Септември 2013
* Зенит е най-високата точка от видимата небесна полусфера;
* флуид – газ и/или течност;
* Радиусът на Шварцшилд - Хоризонт на събитията е граница, след която нищо не може да напусне черната дупка. Точката в началото на радиуса се нарича сингулярност;
* Черната дупка е област в пространство-времето, която не може да бъде напусната от нищо, дори от светлината. Общата теория на относителността предвижда, че достатъчно свита в себе си маса би могла да деформира пространство-времето до такава степен, че да се образува черна дупка. Около черната дупка се образува математическа повърхнина, наречена хоризонт на събитията, която маркира мястото, от което връщането е невъзможно. Краен етап на еволюцията на много масивни звезди;
* дифракционна решетка – решетка от множество повтарящи се елементи, чиито размери са сравними с атомите;
* Планковата дължина – L = (10^-35)м;
* Дифузия е процес на пренос на материя или енергия от област с по-висока концентрация към област с по-ниска концентрация;
* първичната пяна – теоретично предположение на М-теорията.