Дървото е осъдено на смърт.
То вече се сбогува с дървояда,
с кълвача стар и с оня верен кърт,
със който другаруваха от млади.
Дървото среща мъжки злата вест
и в сетния си миг добре разбира -
помилва ли го бурята нощес,
дърварят ще довтаса със секира.
Секачът е палачът. В кобен час
със брадвата на рамо тук пристига;
и чува, че дървото шепне с глас -
молитвата му чак до Бог се вдига:
"О, Боже, направи така, че аз,
умра ли - да се преродя във книга".