автор: sradev

Душа, душа
обесена на мисъл
душа, душа
оскубана на корен
...
припяваше някой на пазаря

Хаймаана и Паридай приближиха да видят кой така тъжно и хубаво пее. Видяха един буреносен господин с бомбе на обувката и подметка на главата. Той носеше буре пълно с бурени и някаква мътна сивкава течност. При него идваха някакви хора изливаха мътилка в бурето, господина им наливаше мътилка от чучура или им даваше бурен.
- Каква ти е алъш-верижката, ефенди?, запитаха го юнаците.
- Купувам, култивирам, садя, поливам, режа, късам, пресовам, пиля, стържа, дърпам, оценявам, продавам души на парче.
- Как правиш всичко това, като и пръст не помръдваш?
- Лесно е, защото все недоволни идват при мене. Недоволствата им правят всичко това, а аз само ги разменям. Ето, оня господин купи една по-тлъста, отврат, пържола душа и си избра онази, която продаде миналата година на безценица. И тая ще я подъвче, ослюнчи и изплюе пак в бурето.
Дамата, дето взе памук за душата, цяла бохча, беше скубала нишка по нишка от своята, от вълмото беше недоволна та го хвърли на вятъра и то дойде при мен буренясало.
- Ами оня какво взе, та го подритваше?
- Абе той един мухльо, който се прави на властелин на Вселената, подритваше душата си и колкото и ръбеста да беше - на топка стана, за грош я продаде. Ама му останал навика да подритва, та търси топка душа и взе своята. Ше я подритва, ще му омръзне и пак ще я продаде за грахово зърно.
А тия дрънкулки изхвърли едно момиче щото я загрозявали, а вече са узрели и време е да дойде да ги купи, че да се нагъзди като момиче. Ще остави кълбо оплетена душа и ще си вземе дрънкулките.
... ... ...

Ех, каза Паридай, нещо бизнеса му не изглежда печеливш. Хвали се с разликите, а пък келепира го няма.
Не видя ли, каза Хаймаана, че бурето му е прогнило и той от душа го затапва, а то от друго място пропуква.
Аха, отговори Паридай, Кръпков бизнес. Нещо като душевен бюджет. Ами той не знае ли, че парламентите нямат души а само среден пръст за копчета.