автор: apostola

Безлунни нощи ме валяха.
Тежаха облачните дни.
Така за мене се редяха,
че сипеха безброй слани.

Душата-мръзнеща във мене,
желяеше си топлина.
Кога сърцето ми застена,
аз срещнах в пътя си жена.

И като в сънищата стана:
залюбих слънчева жена.
За мене слънчев ден настана,
стопи събраната слана.

И грее тя във мойте нощи
и топли къщата сега.
Прогони тя, дори от снощи,
натрупаната в мен тъга.

И слънчеви посрещам дните.
Безлунни нощи не валят.
И заедно във старините
душите ни се веселят.