автор: stenli499

Защо ми е да шепна куп желания
към нощните фалшиви персеиди —
препълна съм с мечти, които канят!
От мен зависи при кои ще ида!


Ще стигне ли животът ми за всички,
ще удържи ли тоз товар сърцето!
В мен слънчев лъч огря крилата птичи
и знаех, че съм в ятото приета.

Политнах! — и догонвах из простора
без дъх себеподобните хвъркати.
Разбирахме се с поглед. Не говорехме.
Отблъсквахме неслуки и проклятия.

Поравно беше всеки шанс раздаден —
до грам троха и светеща реклама.
И гукахме в сезона на плеядите,
тъй сякаш че куршумите ги няма...

Унасях се в преследване на шанса си.
Заспивах, заслепена от неона.
След туй се будех...
вятърът разнасяше
из облаците пликчета найлонови.