автор: secret_rose

Без него бих обичала дъжда...
Горите и безкрая им. Морето.
Избликнала с вените ръжда
без него бих изронила, където
при изгрев се прокрадва светлина
и в залези потапят самотата
ръката необятна на деня
и дивината нощна на земята ни.
Без него бих познала скромен бряг
насред водите буйни на душите,
подгонила бих звезден, чуден впряг
през лудналата орис на сълзите ни
и в нежна и лъчиста тишина
закотвила бих своето доверие...
в което Бог, съвсем по ранина
прошепнал би, как сам да ме намери.

Без него... бих оставила накрая
пътечка отвъд себе си и рая ни;
любовно колелце от ада ничий
и стихче, без което го обичам.