автор: apostola

Зелен и малък аз когато бях
и само за игрите все болях,
пред мене бяха пътища безброй
и трябваше да си избирам- кой?

Избрах и тръгнах аз по този-на!,
по който днес развявам знамена.
От жълтия площад изпращам знак
към всеки буден български юнак.

Че грешния ли път избрахме пак,
или го грешно правиме във мрак?
Оказва се, че пак не сме във крак
и Господ все не ни е мил и драг.

Страната ми отново вие гръб
и слепешката движи се по ръб.
А майките надигат женски стон-
децата се пилеят в чужд кантон.

Останалите всички са в печал,
че кой е скачал, кой пък е клечал
и радост, и хаир не е видял
в този ден- много черен, малко бял.

Аз искам днеска утрешния ден
да бъде светъл в тебе и във мен.
Страната ни да сложи вече кръст
на всичко лошо и да вдигне ръст.