автор: sradev

Принцеса Пак Бик Кук беше сираче със сиво лице, редки белезникави коси, волоока и тутреста.
Наложницата на императора беше с пухкави руси коси, загладена кожа и котешки очи. В цялата империя юнаците и се възхищаваха и я слушаха зяпнали. Така наложницата се сдоби с власт, наложи своята воля и изгони принцесата вън от двореца в една 45-стайна колиба под чаеното дърво.
Тъжно заплака чаят, тъжно почна да му приглася принцесата и така тъжно заспа под широколистната сянка на дървото.
Точно тогава покрай дървото се отърка една крава, видя принцесата и я съжали. Благослови я с най-ценното, което имаше приготвено за раздаване и продължи гордо пътя си. След кравата мина оттам един гладен тигър, уплаши се от кравешкото съжаление и прескочи оградата на двореца. Там видя наложницата да спи под една вишня с цъфнали славеи, хареса я и я изяде ритуално.
През това време принцесата се събуди, изплакна лицето си в реката и учудена видя, че лицето й е станало розово, косите й гъсти и черни. От двореца се разнесе рев, врясък и тупурдия и принцесата надникна да види какво става там.
Врявата я вдигаше отбор юнаци хванали тигъра и оплакващи наложницата. Като забелязаха принцесата те забравиха за наложницата и започнаха да възхваляват Чак Бик Кук като най-красивата и велика принцеса.
Така принцесата си намери мястото, майсторите, а след време и властта, защото юнаците я слушаха. Принцесата дълго и мъдро управляваше империята, издаде закон никой да не пипа кравите и тигрите, а чаеното дърво оттогава е станало прочуто.