автор: Marta

Той сега е безкрайно далече,
повече от всякое близо.
Да го стигнеш, ако понечиш,
трябва навътре да слизаш
по стръмните вити стълби,
по тесните коридори,
из лабиринтите с гълъби
и разните там герои.
Покрай огромните кучета
и всичките твои чудовища,
вървиш и мълком се учиш,
влизаш и не говориш.
Коридорът вие ръкави -
бели, широки и меки,
които стават на облаци
и небесна става пътеката.
Извежда пътят нагоре,
стъпваш на пътя млечен
и знаеш, че той е в тебе
макар да изглежда далечен.