Инспирирано от коментар с "истина от последна инстанция", по-точно с акцент на този етикет – “Това е истинско, това – не!”
Да дефинираме хората истински
Кои са тези същества митични
Далечни ли са или твърде близки
Познаваме ли ги или така си мислим
Дали са тези, арогантно наглите
С нагласа да ти стъпят в окото
Или тези с очи светнали
Отсяли доброто измежду злото
Дали са тези, с двойнствен живот
Които мамят, лавират, но съдят
Или тези, със собствен подход
Които устремени са и се борят
Дали са тези, позьорите по снимките
Комплексирани от произхода
Или тези, свестните, точните
Неразчитащи на връзки за кариерата
Дали са тези, привидно възторжени
Забиващи ножа в гърба ти
Или тези, които не ги трогва
Злостта на амбиции долни
Дали са тези, чиято петминутна слава
Подхранва куп илюзии болнави
Или са тези, които са реални
И не чакат за добрината благодарност
Дали са тези, които любимите си мамят
Придавайки мним вид на благонравност
Или са тези, които системно, всеотдайно
Градят в сърцето и носят радост
Дали са тези с власт,
Докопана с измама.
Или тези със страст
Обичащите, като мама
Дали са тези, лукавите
Със стандарта двоен
Или тези директните
Дето нямат ден спокоен
Объркано е, и наивно, ей, Богу
И с лозунги е неприятно
Всеки е истински по своему
И е една Вселена необятна
Ненужно е да си поставяме табели -
Кои са страхливи, кои - смели
Ние сме хора, за единици време земни
Да бъдем човеци, докато сме тленни!
Т.