автор: erka

на daro

...душата ми
се разпиля
в оная шепа есен,
над която
отдаденост
в прозрачна безтегловност
прибира хоризонтите
на топло...

Оранжеви са пръстите
приели
червеното на залеза,
когато се стаяват в тихото
пожарите от вдъхновения!

Къде е краят,
щом всяко есенно листо
е огнена сълза
за нова пролет ?!