Укроти се за малко, живот!
Стига мига: червено – зелено,
стига сочи ту ,,Изход’’, ту ,,Вход’’ -
мен ми писна от мъртви течения!
Бреговете не раждат вълни
да ги пращат насред океана,
океанът невежо мълчи
как брегът изковал е пристанища,
хоризонтът все там си стои
и разделя мечтано от сбъднато,
а пък ти, как не се умори
светлината да сплиташ с тъмно?
Как от истина раждаш лъжи,
как със правото криво съдиш,
от надежда кроиш подлеци
а от свободата – осъдени?
Всеки Юда как правиш Христос,
да ни храни със мъртва риба.
а по брата си гол и бос,
да крещим озверяло: ,, Разпни го!’’?
Ще ми кажеш: ,,Бъди плувец -
дори в мъртво вълнение, плувай!’’,
но на всеки жертвен агнец,
ще му писне все някога! Чуй го!