автор: secret_rose

Ще пиша неримувани столетия
и в тях ще приютявам самотата.
А в нежните римувани куплети
възпявайки, ще вплитам красотата ти -
росица по зеленото на изгрева,
следичка от къдриците на вярата.
Поставяйки се в рамка, ще отлитам
от този свят в недрата ти - жарава...
И в пепелният миг на единение
размити песъчинки - малки рими
ще ме запомнят - късче от съмнение
и искрена отдаденост, в "прости ме".