автор: alfa_c

Полека стъпвай... Тихо, много тихо.
От тропот на съмнения люлея земетръси.
Затрупват ме паянтови етажи стихове,
а няма никой друг под тях да ме потърси

и няма никой друг да чуе тишината ми
да драска с нокът неразчетени послания.
Познаваш рохките ми светове, Читателю,
не им подпирай кривите основи с камъни.

Пристъпвай леко в мене, много леко –
на педя от света, където кретам смъртна,
мини по тътнещите спазми на сърцето ми...
И прекрачи, ако в краката ти се пръсне.