Да отричаш онова страдание в себе си...
Да отричаш до тъга,
да отричаш до милостиня,
да отричаш до усмивката на идиот.
Да отричаш себе си...
Да не признаваш любов.
Да не признаваш омерзение.
Да криеш себе си,
да криеш другите
зад несподеленото си Аз...
Още колко измама, Господи,
трябва да принеса в жертвоприношение,
преди да отвориш вратичката
на птичата ми клетка?