автор: osi4kata

Както всяка една почтена вещица, Теменужка Босилекова смигна на червения светофар и той позеленя от кеф. Позеленяването е положителен признак при светофарите.

После Нушка сръчка разтракания си Нисан Синяптица и той полетя като изпущен през ширналия се бул. "Накъдетотивидяточите". Беше рано сутринта, преди седем. Вещиците винаги отпрашват към грешните си дела още в ранни зори, макар непросветените да се опитват да ги изкарат нехранимайки. Нищо подобно! Нушка осъзнаваше каква огромна отговорност е, че е трето поколение вещица и не си губеше времето в разните му там съновидения или сутрешни чатове във Фейскук и другите нему подобни места за разтакаване. Щом пристигна до нарочения обект за днешните ѝ дела, Теменужка Босилекова, по съпруг Плашиврабчова, погледна слънцето, което тъкмо си подаваше носа изад изгърбения на изток хълм и разбра, че е точно 6.30. Козметичният салон, където тя практикуваше занаята си, отваряше порти в 8.30. Нушка свали предпазния колан, нахлузи си чепичките (шофираше боса), отвори паянтовата врата на Синятаптица и се отърча до багажника да си вземе термоса с вряло черно кафе и кроасаните със сладко от кайсийки. Вратата изплака тънко срещу вятъра и се самозатвори. Радобудната вещица трябваше да се върне в колата през багажника, защото знаете как в днешно време вратите на колите се затварят сами, докато ключовете са на контакт, двигателят работи и на практика водачът на МПС не е в колата.. Нушка се промъкна между тавана и облегалката на задната седалка с ловкоста на черна мамба, после седна зад волана, отвори термоса и директно от него отпи една яка глътка черно, втечнено от захар кафе, после отхапа половин кроасан наведнъж, млясна от удоволствие и си затананика "Бесят мее, бесят ме, майко, бесят ме с тънко въже на дебело дърво".. Животът е чудото на сътворението - помисли си Теменужка Босилекова, по мъж Плашиврабчова...


Имаше още цели два часа, докато собственичката на козметичен салон «Миракъл» дойде и отключи вратите. Теменужка обаче бе свикнала да прекарва времето си в Синятаптица. Казано в прав текст, кибиченето всяка сутрин пред щедро остъклената сграда, в която се помещаваше салонът, беше част от дневния ѝ график. Нушка и без това никога нямаше време да се гримира у дома. Генадий Плашиврабчов, съпругът ѝ, бе чувствителен към нейното присъствие рано сутрин и ръмжеше като хималайска мечка, всеки път щом младата вещица тракнеше капачката на червилото си. Нушка наклони към себе си огледалото за обратно виждане, ахна изумено при вида на бледите си устни и измъкна червилото от джоба на дънките си. Отвори капачката и с неудоволствие установи, че при последното ползване, преди да затвори капсулката, не е прибрала поне 2/3 от червилото обратно в нея. Най-вероятно е бързала. Красивото ѝ яркочервено червилце се беше разпльокало в капачката и единствения начин да го измъкне отам би бил да го нагорещи на водна баня до точка на разтопяване и да го излее в друга форма, да го изчегърта с кибритена клечка или да го изхвърли в наилоновата торба за боклуци, намираща се под пасажерската седалка. Май да го изчегърта с клечка беше най-добрата идея, защото никак не си се представяше, че е възможно да се появи в салона с бледите си безкръвни устни-натюр.

Нушка работеше в салон Миракъл до 2 часа след обяд, а после палеше гумите на Синятаптица и изчезваше по бул. «Накъдетотивидяточите», посока локален виетконгски ресторант «Дебело Куче», където произвеждаше чудеса, миейки чиниите в кухнята. Собственичката на «Дебело Куче», мършава виетнамка с добре поддържана кожа на лицето, бе една от клиентките на частната ѝ практика и това беше начин да плати на Нушка през фирмата. Нушка миеше по един час чинии, а Шона и плащаше за 8 часа по 25 долара на час. Бляскавата порцеланова кожа на шониното лице беше разултат от нушините магически масажи.

Теменужка Босилекова-Плашиврабчова работеше и в телефонен център Доверие, където по 1 час консултираше мъже, жертва на домашно насилие. Откак забраниха свободното летене с метли, по-възрастните вещици се бяха овълчили от скука и си ползваха навигаторските способности, опитвайки се да вкарат съпрузите си в руслото на смисления живот. Това беше едно страхотно предизвикателство, защото безотговорността на вещерските съпрузи е пословична. Теменужка настави още един слой червило по устните си с помощта на клечката, разтърка го с онова необичайно движение на устните, с което вещиците от всички възрасти го правят и с усмивка се сети за Генадий, съпруга си. Миличкият той, дано се престраши и да стане от кошетката си поне към обяд, за да може да закусо-обядва. Генадий ненавиждаше всички физически движения, свързани с трудова дейност. Според неговата философия, тези действия били отредени за париите. Нушка се кискаше наум всеки път, щом чуеше теорията му, защото в живота си не бе срещала по-първосигнални същества от родителите на Генадий, а той се имаше за патриций. Обаче не казваше нищо гласно, защото си имаше принципи в живота и казвайки на Гената каква голяма свиня е той всъщност, щеше да наруши основния си принцип – Обичай Ближния! Нушка нямаше други близки, освен съпруга си. Беше израсла в сиропиталище. Майка ѝ и татко ѝ бяха загинали в онзи Бунт на Вещиците, непосредствено след ЗЗМ, Забраната За Метлите. Баба ѝ се грижи за нея точно 7 месеца и после властите дойдоха и прибраха Теменужка в сиропиталището, защото старата жена нямаше достаъчно средства да издържа дори себе си. С Генадий Плашиврабчов се запознаха в Академията, той учеше екология (демек нищо), а тя бе степендиантка в специалност Микробиология. В началото бе поразена от аристократичното излъчване на Гената, но то се изпари, когато посети дома му. После го търпеше, защото ѝ харесваше как сполучливо го играе патриций. Ожениха се, тъй като той реши да правят секс, а благородниците не го правят с неомъжени жени. И тъй... Сексът с Генадий беше като всичките му други начинания – много шум за нищо, но в края на краищата Теменужка трябваше да напусне Академията, за да изхранва семейството си и в частност благородния си съпруг.

Та, така. В телефонния център ѝ плащаха 40 часа седмично по 28 долара на час, защото жената на генералния мениджър ѝ беше клиентка. Всеки ден, точно в 5 часа Нушка отваряше вратите на наетия от нея апартамент за клиенти. Апартаментът се нахождаше на бул. «Накъдетотивидяточите» №238. Беше го наела като частно лице, за да избегне допълнителни плащания и там правеше магическите си масажи и процедури до 11 часа преди полунощ. Точно в полунощ, след като почистваше и измиваше пода, чашите от кафе, инструментите и пускаше една пералня с хавлиени кърпи и др., Нушка напускаше апартамента-студио, скачаше в Синятаптица и отлиташе право в прегръдките на Генадий, който беше вече изплюскал де-що има в хладилника и пийваше я винце, я някое по-засукано питие, а между пръстите на дясната му ръка димеше скъпа пура...

следва..