автор: Jenia

Беше рано през деня,
в слънчево горещо лято.
Малък Щърко огладня,
кацна в жабешкото блато.

Чу се квакане оттам
Пръсна от водата капка
Щърко мисли: Днес ще ям
няколко зелени жабки.

Ето първата лежи
върху лилия уханна
-Малка жабке, не тъжи,
но съм огладнял от рано

ще те хапна, щеш не щеш!
Жабка в него се вторачи:
-Мен ли искаш да ядеш?
Щърко, ти не помниш значи.

Ти когато се роди
малко щъркелово бебе
под изгрелите звезди
дирижирах хор за тебе.

Щърко малко се смути:
- Дааа това си е заслуга.
И била си точно ти!
е, добре, ще хапна друга

Жабка каза: - За късмет
тука всички сме роднини:
този ми е братовчед,
онзи братчето любимо.

Ти глада си залъжи
в друго блато, по-далече.
Ние тук ще си лежим,
тъкмо слънцето напече.

Aла точно в този миг
татко Щърк със клюн затрака
и разбягаха се с вик
всички жабки в ракитака.