Дърветата отново се разлистиха
в прозирна резеда,
по-уязвима и от пеленаче.
Навсякъде – разцъфнали момичета:
в очите с лунни пеперуди
и с облаци калинки
в лукавия невинен смях.
След тях вървят момчета –
оглупели котараци,
надушили любов...
Ако човешкият живот е гозба,
вряща във вселенското гърне,
то Господ е готвачът:
прибавя щедро куп подправки,
но пролет –
само на върха на ножа.